Купих си книгата и не съжалявам. Интересно четиво с автор Сергей Минаев. Издател за България е “Персей”, а превода е на Ива Николова. Без да коментирам, ще си позволя да препиша няколко абзаца, единствено и с цел да направя безплатна реклама :

Другите живеят в мрежата, защото нямат къде другаде да живеят. Не в смисъл на жилищна площ. Те са ментални клошари. Не са интересни на никого, в по-голямата си част са мизерни, подтиснати и бездарни хорица. В реалния живот работят като системни администратори, дребни чиновници, нископоставени служители в рекламни агенции, уебдизайнери, които за десет години тъй и не са създали нито един шедьовър, журналисти-многостанници(по 50 долара на колонка) - изобщо все някакви затормозени синекури, озлобени срещу целия свят, който не им позволява да реализират стремежа си към лидерство. Техният наполеонов комплекс се излива в интернет, където те се правят на идейни вождове, разпръсквайки около себе си “идеологическата прогресивна мътилка” в цели пасажи. В мегабайтове с кухи манифести, изпълнени с откраднати речеви обороти, гарнирани с цинизми, и взаимствани лозунги от сорта на “Консумирай, работи, пукни”, “Големият брат вижда всичко” и “Аз съм враг на държавата”. Естествено, че покрай тях моментално се сформират кръгове от също такива уебовци, които са готови до дълбока старост да си играят на антиконформизъм и контракултура с единствената цел всеки петък да имат компания на чашка. Хора, които “те разбират”.

…

Изобщо аз бях противник на всички тези корпоративни купони. Които “спомагат за формирането на отборен дух и подобряването на взаимното разбирателство”. В действителност те изобщо не спомагаха за нищо. Какво взаимно разбирателство, да му еба майката, можеше да има между хамалина с заплата 500 евро на месец и мен, кретенясалия сноб, който прибира същата сума, но на ден. Към какво точно трябваше да прояви разбиране той? Как аз профуквам три негови заплати за един ден, така ли ?

…

Тук всички толкова са си писнали, че наистина им се ще да избягат, но няма къде. Кръгът на движение е ограничен от зоната на мумиите. С всички тези салони, магазини, клубове и ресторанти, които си приличат. Затрупани с еднакви списания и еднакви посетители. Те дори много биха се радвали да си поговорят с хората, но хората не ги помнят, а онези които ги помнят, също вече са станали почти мумии.

…

http://www.duhless.ru/i5.htm