Така, не искам да влизам в ролята на професор Вучков от “Размисли и страсти”, но искам да си направя едно монологче за истинските хора.
От позицията на човек, който е бил и фалшив и истински мога да дам някакво мнение за тези които нямат собствено … другите няма нужда да четат нататък.
В крайна сметка човек ако има нужда от съвет ще го потърси, ако не - сам ще се справи с решенията, които трябва да вземе. Ще обработи информация от останалите и ще направи своя извод сам за себе си.
Кои са фалшивите хора ?
Мисля, че те са навсякъде около нас. Всеки от нас до някаква степен в част от живота си, дори в част от деня си е бил такъв.
Всеки иска да се покаже като нещо, което си представя че трябва да бъде и то е в противоречие на неговите собствени изисквания към себе си.
Най-малкото да вземем за пример като ходим по сватби как се костюмираме, за да ни хареса родата. Тъп пример нали …
Как се правим на лоши ако това ни е работата, как се правим на лоши в дискотеките, за да не ни набият по-лошите …
Как се правим на готини пред жените, които харесваме - ние мъжете.
Както е казал Мечо Пух - “Понякога просто седя и си мисля, а понякога просто седя …”
В случая седя и си пиша и затова текста по малко се размива.
Как да познаем фалшивите хора ?
Май не можем да ги познаем, защото всички сме такива и отгоре на всичко се подкрепяме.
Средата, в която се намираме ни принуждава да бъдем такива.
Трябва да се правиш на печен, за да те вземат на работа. На много знаещ, на много можещ, на много издръжлив.
Всеки от нас изпада в ситуации, в които не знае как да реагира и всичко това си го държи вътре в себе си, което се отразява и на физическото здраве.
Какво да кажа за истинските хора ? Тези, които са луди, сдухари, затворени в себе си.
Всъщност това са хората, които може би имат проблеми и ги задържат в себе си, не ги споделят.
Но тези хора донякъде знаят какво искат. Някои от тях постигат много. Да не говорим за лудите учени, които правят научни открития и други неща.
Хора, на които никой, никога не е обръщал внимание и са се чувствали самотни.
Всъщност не е много ясно дали се чувстват самотни, защото един човек дори и да е сам без хора около себе си, може да не е сам в мислите си. Не става дума за шизофрения.
Говоря за нещо много по-голямо - за нуждата да имаш интерес от нещо и това съм го изпитвал, когато нищо не ти пречи да си сам и да се чувстваш добре със това, което правиш. Да знаеш, че ще оставиш нещо след себе си.
Правиш нещо полезно за околните, защото дори и да си сам, не живееш сам. Ти си сам сред хора и това е важно да се разбере.
Самия факт, че някой се чувства сам означава, че е изпитал обратното. Това да чувстваш нещо, че е лошо, значи нещо се е променило. Чувствал си се обратно на текущото състояние, за да можеш да направиш разликата.
Дали се е променило в средата или в теб не е много ясно, но самото чувство говори само за себе си.
Човек живее, за да чувства.
Фалшивите хора в един момент свикват с измислената си самоличност. Това ще го кажа за стотен път, но индивида се ражда, а личността се изгражда.
Май е добре да влизаш в конфликт със себе си. Ако се примириш с личността, наложена ти от околните вече е лошо. Това означава, че не притежаваш собственото си аз - живееш по инерция.
Би било добре всеки да знае какво иска и да го постига, така че приемам фалшивите хора, тези които знаят какво искат и защо са фалшиви. И са запазили в себе си топлината и това, което са свикнали да бъдат.
Уважавам и истинските, на които не им пука за това, че остават по-назаде във всеки план - кариера, житейски, приятелство и всичко. Всеки иска да има това, което не може да има.
И тук идва реч за компромисния вариант. Не съм му привърженик, но така се налага, че за да си живея живота трябва да правя компромиси. Със себе си и с разбирането си.
В нашето общество сме свикнали на потока от хора, който ни залива и информацията. Дали преди хората са били толкова чувствителни и дали са били дори толкова умни ?
Какво е умен ? Някой, който реагира правилно в неочаквана ситуация.
Това не е условен рефлекс или инстинкт и това ни прави хора - вземането на решения, чувствата и емоциите. Понякога емоциите пречат, но те изграждат човек.
Фалшивите хора обикновено са фалшиви заради пари като се замисля. На сервитьорката работата и е да ти се усмихва, понякога и да ти говори ако е на кеф.
Да те обслужва добре, защото знае, че ще извлече полза от теб. Фалшивите хора търсят извличане на лична облага от останалите. Дали финансова или емоционална е друга тема. Емоционалната е малко по-добре. Всеки има нужда да се чувства желан и важен.
За какво са им финанси - пак стигаме до същото, за да се чувстват важни, защото не са открили какво друго искат.
А какво искат истинските хора - не мога да се сетя, може би не съм от тях. Някога бях.
Може би вярващите са истински хора, но това пак не е истинско - те вярват в правила наложени им от някой. Този някой е измислил правилата за своя лична облага.
Чудя се дали има останали истински хора всъщност. Тези, които са живи заради самия живот. Могат да се раздават и да живеят.
Дали познавам такива ?
Някой познава ли някого наистина. Всеки си мисли, че има приятели. А какво е приятел ?
Някои разбират грешно понятието за приятел - човек, с който можеш да се напиеш или просто ей така да се обадиш и споделиш нещо. Всъщност това са хората, които никога няма да изоставиш. Държиш на тях и те държат на теб по същия начин. Такива приятелства рядко се получават и всеки трябва да се замисли кой му е нужен и на кого е нужен.
Как да познаем фалшивите хора ?
Според скромния ми житейски опит - те държат да се държат добре с теб. Отначало без да те познават.
И поговорката “По дрехите посрещат, а по ума изпращат”, поколенията са я измислили и не може да е грешна.
Те винаги се държат еднакво с теб. Истинските хора може би са тези, които посрещат по дрехите и изпращат по ума. Тези, които искат да те опознят, да дадат от себе си и да почерпят от теб.
Нематериални облаги - житейски опит, разбиране приятелство и каквото и да е.
Качваш се в претъпкан тролей или трамвай - всички са нещастни. Не можеш да ги разпознаеш. Пука ли ти за тях ?
Защо ти трябва да ги оглеждаш ?
За да видиш и познаеш дали един човек е щастлив, умен, замислен.
Ако се загледаш и ти е интересно и искаш да си като останалите значи имаш цел.
Постигай я и по фалшивия начин ако трябва.
Темата се разплу.
Отиваш на дискотека. Напиваш се. Там има други пияни хора. Завръзваш приятелство в кавички. На другия ден се виждате и пак се напивате и никой не познава другия наистина, но на двамата човека им е готино.
Дори да са момче и момиче и да прескачат искри между тях - те дали се познават ? Но се чувстват добре, желани, може би и изоставени, но важното е да търсят нови контакти.
Фалшивите хора са сами, дори и да не го осъзнават - те просто се обграждат с останалите, но обграждат измислената си самоличност.
Могат да се чувстват и самотни, макар и сред хора. Сред тези хора има и такива, които ги обичат истински, но фалшивите хора не го осъзнават.
Истинските хора живеят истински - за мига. Тях не ги интересува какво ще се случи след час и може би това е заложено - истинските хора да следват своите инстинкти, а фалшивите хора да следват нещо наложено от средата и обстановката.
Каква е раликата между хора и животни ?
Животните действат само по инстинкт. Дали има наистина истински хора тогава ?
Може би инстинкта за самосъхранение е в основата на всичко - при някои е много по-силен и се проявява в различни форми.
Самото възпитание, среда, култура налагат грешни мисли за това какво е самосъхранение.
За някои самосъхранението е да са повече от останалите. Закона на джунглата е, че по-силния оцелява и обществото налага в наши дни по-силния да е този с повече пари, човека с повече връзки и всеки иска да се прави на такъв.
По-силния физически вече май не върви. Повечето хора, които не могат да постигнат нищо по друг начин го постигат със сила.